Полезни сайтове

Полезни документи

Министерство на Правосъдието

www.justice.government.bg

Нотариална камара на Р. България

www.notary-chamber.org

Aгенция по геодезия, картография и кадастър

www.cadastre.bg

Агенция по вписванията

www.registryagency.bg

Често задавани въпроси

Защо е необходимо участието на съпруга/та/ при продажба на МПС или недвижим имот?

Когато се прехвърля правото на собственост върху моторно превозно средство или недвижим имот пред нотариуса трябва да се явят лично или чрез пълномощник с нотариално заверено пълномощно и съответните декларации към него, продавача и купувача. В случай, че продавачът е женен и прехвърляното МПС или недвижим имот е придобит/о/ по време на брака, то трябва да участва и съпругът/съпругата/, дори и ако името му не е вписано в документа за собственост, защото съгласно Семейния кодекс, вещите и правата върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити. Изключения: Вещите и правата върху вещи придобити преди брака, както и вещите и правата върху вещи придобити през време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил – в този случай той може сам да се разпорежда с тях.

Какви документи трябва да се представят при прехвърляне на МПС?

В общия случай е необходимо пред нотариуса да се представят следните документи: Свидетелство за регистрация на МПС – част І /голям талон/; лични карти /паспорти/ на участващи в производството лица /продавачи, купувачи, пълномощници и др./; Квитанция за платен данък МПС; в случай че има наследяване трябва да се представи валидно удостоверение за наследници.

Какви документи трябва да се представят при прехвърляне на недвижим имот?

В общия случай е необходимо пред нотариуса да се представят следните документи: Нотариален акт или друг валиден документ за собственост; кадастрална скица /схема/ в случай, че имотът попада в район с нанесени данни по кадастралната карта и е записан в кадастралните регистри; Удостоверение за данъчна оценка на имота; лични карти /паспорти/ на участващи в производството лица /продавачи, купувачи, пълномощници и др./; в случай че има наследяване трябва да се представи валидно удостоверение за наследници.

Може ли да се продава избено или таванско помещение отделно от самостоятелния обект към който принадлежи?

Избените и таванските помещения се считат за прилежащи към жилищния имот, който са предвитени да обслужват, още при проектирането на сградата. Те се явяват обслужваща /акцесорна/ вещ, която съществува за да допълва използването на „главната” вещ – жилището. Като обслужваща, прилежаща част към даден жилищен имот, избеното или таванското помещение може да бъде продавано, дарявано или заменяно, но само на лице, което притежава самостоятелен обект – жилище в същата сграда, т. е. не може едно лице да притежава само обслужващо помещение /мазе или таванско помещение/ в дадена сграда без да притежава самостоятелен обект – жилище в нея. Освен това, след продажбата на прилежащото помещение към жилището трябва да остане друга обслужваща площ (например, ако се продава мазе, да остане таванско помещение). Понякога предназначението на прилежащите помещения може да се променя при условия, допустими от закона, и при одобрен архитектурен проект и съгласие на собствениците. В този случай те биват обособени като самостоятелни обекти и могат да се отчуждават от собствениците им, като всички останали самостоятелни обекти.

Валидно ли е на територията на Р. България, пълномощно, което е подписано и заверено в чужбина?

Пълномощно, както и други документи, неподлежащи на вписване в Агенцията по вписвания, могат да бъдат заверявани в чужбина и да произведат действие на територията на Република България, като бъдат спазени някои изисквания.

Първи вариант: Пълномощното да бъде заверено в Консулската служба при Посолството на Република България в съответната държава. В този случай, трябва да бъдат спазени изискванията по действащото право на Република България, като например, при заверка на пълномощно за разпореждане с недвижим имот, освен пълномощното в два екземпляра се заверават и съответните декларации към него, като под всеки документ лицето освен че полага подписа си, трябва да изпише собственоръчно пълното си име, както е по документ за самоличност, освен това върху пълномощното се удостоверява както подписа на лицето, така и съдържанието на същия.
Втори вариант: Пълномощното да бъде заверено при местен нотариус или лице, изпълняващо нотариални функции, като в този случай заверката се извършва, съгласно действащото право в съответната държава / в случая с пълномощното за разпореждане с недвижим имот, отново ще трябва да се завери пълномощното в комплект с декларациите по образец към него, но нотариусът ще прецени дали е необходимо лицето да изпише имената си по него и дали ще удостовери подписа и съдържанието на пълномощното, обикновено се удостоверява само подписа на упълномощителя./. При този вариант съществуват три хипотези:

  1. В случай, че издаващата и приемащата държава са страни по Хагската конвенция №12 за премахване изискването за легализация, пълномощното /документът/ се заверява от местен нотариус, след което се поставя Апостил. Апостилът е печат, който се поставя от оторизиран орган на дадената държава /Министерство на правосъдието, Консулския отдел на Външно министерство, Сад, Община, Полиция или друг орган/. Така завереният от нотариуса и снабден с апостил документ, на територията на Р. България, както и на територията на всяка една от държавите-страни по описаната конвенция, не се нуждае от допълнителни заверки, единствено от превод, като в някои случаи може да има нужда преводът да бъде заверен в Консулския отдел на МВнР.
  2. В случай, че между Република България и държавата в която ще бъде заверено пълномощното има сключен Договор за правна помощ, тези договори предвиждат определени документи да се признават директно, т.е. пълномощното ще бъде признато само с нотариална заверка, без да е необходимо да се слага апостил.
  3. В случай, че документът не притежава или не може да бъде снабден с апостил или е заверен в държава с която нямаме Договор за правна помощ, за да произведе действие на територията на Република България, документът трябва да бъде легализиран, съгласно изискванията, а именно, да се давери от МВнР на издаващата държава, след което да се легализира от българското Дипломатическо или Консулско представителство в същата държава.

Възможно ли е сделка за разпореждане с недвижим имот да бъде изповядана извън кантората на нотариуса или от нотариус в друг съдебен район? Как се извършва сделката?

Съгласно Чл. 573 от ГПК, Нотариусът не може да извършва нотариални действия извън своя район. Подлежащи на вписване нотариални актове се издават само в канцеларията на нотариуса в работно време. Другите нотариални действия /като удостоверяване на подписи по пълномощни, декларации и др./ могат да се извършват и извън канцеларията на нотариуса и в неработно време, когато уважителни причини пречат за явяването на участващите в удостоверяването лица в нотариалната канцелария или налагат незабавното извършване на нотариалното действие.
При изповядване на нотариалната сделка страните следва да се явят пред нотариус за подписване на нотариалния акт. Компетентен е нотариус от района, в който се намира имотът. Нотариусът не може да изслушва сделки в друг съдебен район.Продавачът следва да представи в оригинал пред нотариуса документите за имота, от които произтича правото на собственост. Нотариусът проверява дали недвижимият имот се намира в неговия район.
Нотариусът проверява самоличността, дееспособността и представителната власт на явилите се пред него лица.
Нотариусът проверява дали не са налице законови пречки за прехвърляне на имота.
Нотариусът се уверява, че представеният проект за нотариален акт отговаря на законовите изисквания.
Нотариусът проверява дали продавачът е собственик на имота.
Нотариусът прочита на страните съдържанието на проекта за нотариален акт и страните потвърждават пред нотариуса волеизявленията си, отразени в проекта за нотариален акт.
Нотариалният акт се подписва от страните и от нотариуса.
Нотариусът представя нотариалния акт в Службата по вписвания по местонахождение на имота, след което Съдията по вписванията разпорежда вписване на акта в Имотния регистър към Агенцията по вписванията, което гарантира купувача при евентуални претенции от трети лица.
Нотариусът снабдява страните с препис от нотариалния акт. Нотариусът съхранява папката с нотариалните дела по подлежащите на вписване нотариални производства 10 години, след което делата се унищожават. Книгата с издадените от нотариуса нотариални актове се съхранява 100 години.

Задължително ли е след смъртта на наследодателя ми да се снабдя с нотариален акт за имота, който съм наследил?

В случай, че сте придобили по наследство недвижим имот, Вие може да се легитимирате като собственик на този имот с документа за собственост на наследодателя Ви и удостоверение за наследници от което да е видно, че сте негов наследник. Възможно е и да се снабдите с констативен нотариален акт, на осн.чл.587, ал.1 от ГПК, но следва да се подчертае, че констативния нотариален акт не създава ново правно положение, т.е. Вие сте били собственик и преди издаването на този акт.